Лизингът е специална форма на наем, при която едната страна (наричана лизингодател) - собственик на даден актив, предоставя правото за ползването на този актив на втора страна (наричана лизингополучател) при определен срок и при конкретна схема на разплащане. След изтичане на срока по договора лизингополучателят става собственик на лизингования актив.
В теорията са познати две основни форми на лизинг:
Оперативен лизинг
- Оперативният лизинг означава всъщност отдаване под дългосрочен наем.
- Собствеността е на лизингодателят.
- Лизингополучателят заплаща периодични вноски за ползване на съответната вещ (наем).
- Наемателят се задължава да спазва определени изсквания при експлоатацията на изделието.
- Лизингополучателят никога не може да стане собственик на лизинговото имущество, защото при приключване на договора връща на лизингодателя изделието, което е ползвал под наем.
Финансов лизинг -Финансово обвързан наемен договор е договорът при който се прехвърлят всички рискове и изгоди,свързани със собствеността на актива.Този наемен договор става източник на придобиване на ДМА при специфични условия.Те се изразяват главно в обстоятелството,че наетия дълготраен актив се отписва от активите на наемодателя и се заприходява в тези на наемателя,още в началото на договорения срок,въпреки че собствеността на актива преминава в наемателя едва след изтичане на срока на договора.
Финансовообвързания договор съдържа освен стойността на актива и лихвата,която се дължи за разсроченото плащане на актива.
Наемателя освен правото на “ползване”,получава и правото на “владение”, което означава,че той може сам да отдава актива за ползване от други наематели,а така също и да го използва за други цели.Той няма право единствено да се “разпорежда”с актива,т.е.да го продава на други физически или юридически лица.
Начало
